NASA завърши сглобяването на слънчево платно с площ около 1200 квадратни метра, което ще бъде изведено в орбита през 2014 г. Целта на проекта е демонстрация възможностите на "слънчев" двигател, работещ чрез слънчевия вятър.

Потокът заредени частици, изхвърлени от слънцето предава на платното импулс със сила 0,01 нютона. Това съвсем не е малко: инженерите на NASA са принудени да компенсират слънчевия вятър при пресмятане траекториите на космическите апарати.

Платното може да увеличава скоростта си до самите граници на хелиосферата и теоретично може да достигне такава скорост, че за 8 години слънчевият двигател би догонил космическия апарат "Вояджър-1", който е в космоса от 1977 година и неотдавна започна да напуска пределите на хелиосферата. "Вояджър-1" не разполага с ресурси за ускоряване, енергията му е достатъчна само за подгряване на апаратурата и поддържане на радиовръзка.

Теоретично, слънчевото платно може да бъде ускорено чрез лазерно оръдие от Земята или Луната и да достигне 1/10 от скоростта на светлината.

Слънчевото платно на проекта Sunjammer е третото по ред, което човечеството отправя в космоса, но е най-голямото от всички. То е осем пъти по-голямо от най-голямото досега, а тежи 10 пъти по-малко - само 32 килограма. Обемът му в сгънато състояние е един кубически метър, което е подходящо за космическите програми.

Калдата