Редица експерти отдавна предупреждаваме, че ако продължаваме да хитреем, ще дойде моментът, в който дупката в бюджета на НОИ ще стане толкова голяма, че по-голямата част от пенсиите ще се плащат от данъци, а не от осигуровки. Е, доживяхме го - вече и официално се вижда, че 54% от бюджета на НОИ се финансира от данъци, не от осигуровки.

Само по себе си това не е заплаха за изплащането на пенсиите. Моделът е направен така, че да е устойчив и на най-глупавите управленски решения. Ако 1 лв. не стигне на НОИ, за да си плати пенсиите, държавният бюджет ще му даде 1 лв. Ако не му стигне 1 милиард - ще му даде 1 милиард. През 2012 г. дупката в осигурителната система бе 4,5 млрд. лв. и бе запушена с пари от хазната. В един момент могат и 100% да не достигат и ние се движим със стряскащо темпо тъкмо в тази посока.

Причините за хронично растящия дефицит в НОИ не са една и две и не са от вчера и онзи ден. Но БСП за трети път си заравя главата в пясъка. В средата на 90-те години бе пределно ясно, че трябва незабавно да се направи пенсионна реформа - да се вдигнат пенсионната възраст и стажът. Но БСП тогава каза - на хората им е тежко, няма да го правим. След 2005 г. БСП каза друго - ще намаляваме осигуровките, защото трябва да помагаме на бизнеса, без много да правим сметка какъв ще е ефектът от това за осигурителната система. Сега БСП внесе в парламента законопроект, с който пенсионната реформа не само спира, но и се връща назад.

Към тези причини трябва да отчетем и редица други негативни влияния. Практическото замразяване на доходите на хората през последните 4 години

замрази и приходите в НОИ

В същото време се увеличи и безработицата. Така приходите в осигурителния институт спаднаха и дупката в бюджета му сериозно се увеличи.

Разбира се, на човека, който си получава пенсията, му е все тая откъде идват парите за нея - важното е да я получава. Но той трябва да знае и нещо много важно, което му се спестява: че когато вземеш повече пари от бюджета, за да му платиш пенсията, това означава, че вземаш пари от неговото здравеопазване, от образованието на децата му, от пътищата, по които той и близките му се движат, и т.н.. Т.е. увеличаването на субсидиите от държавния бюджет за НОИ ограничава възможностите на същия този бюджет в други сфери.

В същото време това означава и застопоряване на размера на пенсиите за десетилетия напред. Защото всяко тяхно увеличение вече ще се преценява не само от гледна точка на постъпленията от осигуровки, а и от гледна точка на развитието на републиканския бюджет. И е напълно необяснимо защо си заравяме все по-дълбоко главата в пясъка.

С внесения в парламента законопроект на БСП се замразява за неясно колко време увеличението на възрастта и стажа за пенсиониране, като в същото време се дава възможност за ранно пенсиониране на хора, на които не им достигат възраст и осигурителен стаж. Ако законът бъде приет, дефицитът в НОИ ще продължи да се увеличава, съответно и субсидията от републиканския бюджет, която трябва да го запълва. А дългосрочният ефект ще е, че за десетилетия напред трябва да се откажем от идеята за адекватни пенсии. Защото при по-мащабно ранно пенсиониране нито НОИ, нито републиканският бюджет ще имат възможност да увеличават размера на пенсиите, които ще бъдат получавани по-продължително време.

Разбира се, нормалният човек иска и тялото му да добрува, и душата му да е в рая. В конкретния случай - хем ранно пенсиониране, хем висока пенсия. Само че това няма как да стане. Защото цената на ранното пенсиониране са ниските пенсии, а цената на високите пенсии е късното пенсиониране. И обществото трябва да прецени кое е по-ценно за него - по-високи пенсии или по-ранно пенсиониране. Ако искаме високи пенсии, трябва да приемем и по-висока пенсионна възраст, и изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените. По-високите пенсии зависят от това колко по-бързо ще обвържем продължителността на живота с пенсионната възраст. Ако не искаме да направим тези стъпки, значи не искаме по-високи пенсии.

Дори днес да се откажем от непопулярните мерки, това не значи, че те ще ни се разминат в бъдеще. Управленският модел "снишаване и пак снишаване" е познат от 24 г. , но рано или късно той ще ни излезе през носа. Ще дойде моментът, в който ще трябва да направим нужните стъпки, но те вече

ще бъдат много по-жестоки

защото ще сме пропуснали времето, в което сме можели по-плавно да увеличим възрастта и стажа за пенсиониране. Защо можем да дадем 20 млн. лв., за да обясняваме какво е цифрова телевизия, а не искаме да обясним на хората например, че разликата в пенсионната възраст на жените спрямо мъжете гарантира на жените бедност на стари години? Толкова ли е трудно управляващите да излязат и да признаят честно, че по-ранното пенсиониране и по-продължителният живот на жените спрямо мъжете, особено когато останат самотни, означава за тях ниски пенсии и гарантирана бедност?

Авторът е председател на Балканския институт по труда и социалната политика, бивш социален министър.

Труд