На днешния ден 6 ноември през 1444 г. кръстоносните отряди на Владислав Варненчик  се събират при крепостта Овеч (Провадия). В Овеч кардинал Чезарини получава информация, че Мурадовата армия е преминала през Проливите, и е готова да ги посрещне с цялата си военна мощ. Писмото е изпратено от главнокомандващия папския флот кардинал Кондолмиери. Въпреки получената информация, кръстоносците продължават похода си към Варна.

Ден преди това, след решителен щурм на 5 ноември 1444 г. кръстоносците превземат крепостта Овеч, а след това и разрушават, с цел да се защити тила на християнската армия от евентуални нападения.

На 9 ноември 1444г. 16 хилядната армия на крал Владислав навлиза във Варненското поле и се разполага на лагер.

Сутринта на 10 ноември войските са построени и боят започва. Той се води на полето, западно от Варненската крепост. По време на тежкия и драматичен бой 60 хилядната турската армия побеждава войската на крал Владислав. Той загива на бойното поле. Младостта на краля вероятно е водеща за "грубата му тактическа грешка". Начело на личната си гвардия от 500 конника, предимно поляци на възраст подобна на неговата, кралят се насочва към еничарските редици, устремен към командния пункт на султан Мурад II. Малкият отряд е обкръжен. Започва методичното избиване на цвета на полското рицарство, на наследниците на най-знатните полски родове. Според някои източници конят му е ранен, според други - османците успяват да го свалят на земята. Тежко бронираният рицар се оказва абсолютно безпомощен и еничаринът Коджа Хазър с един замах отрязва главата му и я носи на султана. По заповед на Мурад II конник разнася набучената на копие кралска глава по цялото бойно поле. Смъртта на крал Владислав обезсърчава кръстоносците и те започват да отстъпват. Окуражени турците нападат обърканите рицари и за кратко време ги разбиват. Само малцина, водени от Янош Хуняди, стигат до Дунав и успяват да се спасяват.

Погромът на християнските войски в битката при Варна на 10 ноември 1444 г. на практика отбелязва края на кръстоносната идея. Нанесен е съкрушителен удар върху цяла християнска Европа, а България се потапя в мрака на многовековно османско робство.