Федералният резерв на САЩ не дръпна спусъка, но оръжието остава в ръцете му, готово за употреба.

Едно е сигурно, през 2015 г. развиващите се икономики ще трябва да се справят с поскъпването на дългове на обща стойност 5.7 трилиона долара, във валута, която те не могат да контролират по никакъв начин, пише The Telegraph.

Доларовият дълг на развиващия се свят се утрои през последните три десетилетия и в момента, по данни на BIS, е разпределен в банкови заеми за 3.1 трлн. долара и облигации за 2.6 трлн. долара. Задлъжнялостта е на практика толкова голяма, че не може да бъде изплатена, а само рефинансирана с нови кредити.

Голяма част от въпросния дълг е раздадена под формата на заеми за частния сектор, при много ниски лихвени нива, като държавите очевидно са изхождали от презумпцията, че Фед ще продължи да наводнява света с ликвидност още години наред.

Според анализ на Банката за международни разплащания, развиващите се страни в момента са толкова уязвими към промени на лихвите в САЩ, колкото бяха и по време на цикъла на повишаването на лихвените нива на Федералния резерв през 90-те години на XX век, завършил с Азиатската криза и фалита на Русия.

Разликата сега е, че развиващите се икономики са нараснали през изминалите години и вече формират близо половината от световния брутен вътрешен продукт. В същото време общият им дълг, вътрешен и външен, възлиза на 175% от техния БВП.

Нещо повече, частният дълг твърде лесно може да се преобразува в държавен, а в страни като Русия той е по-голям проблем. Едва ли 50-те млрд. външни задължения на Роснефт касаят само компанията.

Очаква се през следващата година централната банка на САЩ да вдигне основния си лихвен процент от 0 - 0.25% сега, до 1.25%. Ставката не е променяна от 2008 г. насам. Така повишаването на лихвените нива на Фед неизбежно ще доведе до криза в развиващия се свят.