Днес се навършват 142 години от обесването на Апостола на свободата. На 18-ти февруари (6 февруари стар стил) от този свят си отива Васил Иванов Кунчев – един герой, за чийто принос и роля в българската история често думите не стигат.

В мразовития февруарски ден през 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата.

В Провадия паметта на Апостола ще бъде почетена с поднасяне на венци и цветя пред бюст – паметника на Левски, пред сградата на Общински Детски Комплекс, на 19 февруари от 11:50 часа.

След дълги години революционна дейност Васил Левски е заловен на 26 декември 1872г. в ловешкото село Къкрина. Разпознат е в Търново и е изправен пред извънредната правителствена комисия, която заседава в София след разкриването на обира на турската поща в Арабаконак.

Властта разбира ,че той е главният комита. Подлагат го на дълги и уморителни разпити. Притискат го и се опитват да го принудят да разкрие всичко, което знае за дейността на тайната организация, която е създал. Левски не предава никого.

Никой не е съден или убит заради неговите показания. Апостолът е спазвал принципна позиция при разпитите, отговарял е лаконично- "не знам" , "не познавам" , "не ми е известно". Не е издал нито едно име и успешно е попречил на опитите за разкриване и разбиване на създадените от него тайни революционни комитети.
 

Делото срещу него е било особенна форма на ,,правосъдие'' - за конкретния случай, псевдосъдебно дело със специално измислена за случая процедура - създава се смесена комисия, която е трябвало да осъди Левски като криминален престъпник , да приобщи делото към това на Димитър Общи - съден за обир на хазната и да изобличи Апостола като обирджия и убиец. Не са водени никакви предварителни разпити!

Българите членове на специалната комисия не подписват протококола. Това са Иванчо Хаджипенчович, Мано Стоянов, Петър Тодоров Желявеца и Мито Каймакчийски, които са направили всичко възможно да спасят Апостола. Така комисията отказва да се съгласи с протокола и принуждава султана сам да издаде заповед за смъртно наказание. То е изпълнено публично на 6/18 февруари 1873г.