Конституционният съд отмени следенето в интернет и чрез телефонни разпечатки. По искане на омбудсмана Константин Пенчев с 8 на 3 гласа топюристите заличиха текстовете от Закона за електронните съобщения, които го позволяваха.

След публикуването на решението в “Държавен вестник” съдилищата ще спрат да издават разрешения за достъп до трафичните данни. От тях става ясно кой, с кого и кога е комуникирал. Отпада и задължението на фирмите, осъществяващи електронни услуги, да пазят тези данни година, пише "24 часа".

Текстовете, регламентиращи следенето в интернет, бяха приети през 2010 г., тъй като вече бяха записани в евродиректива - за запазване на трафични данни на гражданите на ЕС с цел използването им при евентуално разследване на тежки престъпления.

През април м.г. обаче Съдът на Европейския съюз в Люксембург обяви директивата за невалидна. Основният аргумент на евромагистратите бе, че тя дава възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите, което противоречи на Хартата за основните права в ЕС.

Именно това решение на Люксембург даде повод на Константин Пенчев да атакува сходните текстове в българския закон. Конституционните съдии възприеха мотивите на европейските си колеги за отмяната - борбата срещу тежките престъпления, мафията и международния тероризъм е от фундаментално значение за защита на държавата и националните интереси, но мерките за това не могат да оправдаят неограничената намеса в човешките права.

Подобни бяха и аргументите на Пенчев за отмяна на текстовете - че макар да преследва цел в обществен интерес, събирането и съхраняването на трафични данни от всички потребители с цел “евентуално използване на част от данните по отношение на ограничен кръг от лица, неясно кога, за евентуално разкриване на престъпления е неоправдана и непропорционална намеса от страна на държавата в личния живот и свободата на кореспонденцията на гражданите, гарантирани от конституцията”.