Да се създаде обща армия на държавите от Европейския съюз, поиска председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер. Аргументите за това са, че по този начин ще се покаже на Русия и останалата част от света, че ценностите на ЕС наистина могат да бъдат защитени.

Според Юнкер имиджът на Европа е сериозно накърнен от началото на конфликта в Украйна. След явната невъзможност да се справи с Путин, на Запада вече се гледа като на недостатъчно сериозен играч. В източноевропейските държави, мачкани твърде дълго от съветския ботуш, разочарованието от меката европейска политика нараства, а това води до засилване на лоялността към Съединените щати и НАТО, които на този етап са единствената гаранция за тяхната сигурност.

Затова и тезата, че Европейският съюз е икономически гигант, но е политическо джудже, звучи все по-правдоподобно.

„Изглежда не ни приемат сериозно”, казва Юнкер и е прав. Защото Западна Европа отново подцени опасността и отново бе твърде дълго толерантна към Русия.

Ако погледнем назад в историята, ще видим, че винаги, когато Европа е в криза, се говори за засилване на интеграционните процеси.

Така през март 1947 година, за да се предпазят от Германия, Великобритания и Франция създават военна коалиция. Година по-късно към тях се присъединяват и държавите от Бенелюкс. Подписан е т.нар. Западно-европейски съюз, но вече освен Германия е дефиниран и нов враг - Съветският съюз. 

През април 49-а година във Вашингтон се създава НАТО, но трябва да минат години, за да утвърди военната си мощ. Още същата година Съветският съюз прави първите си опити с атомно оръжие, а през 1950-а година Северна Корея напада Южна с цел да ги обедини в една обща комунистическа страна. 

И тогава "бащата на Европа" Жан Моне разработва схема, подобна на Европейската общност за въглища и стомана, където се обединяват военните ресурси на Франция и Германия. Кръщават новия план Европейска отбранителна общност, но той остава известен като плана "Плевен". На името на генерала от запаса и бивш премиер на Франция-Рене Плевен. 

В основата му е обща европейска армия под единно командване. Държавите запазват правото си на собствена полиция, както и службите за охрана на държавния глава и за евентуални действия в колониите си, но прехвърлят управлението на войските си на наднационален орган. „

6-те държави-основателки на днешния Европейски съюз подписват Договора за създаването на тази армия на 27-ми май 1952-а година, но така и не влиза в сила, защото Сенатът на Франция не го ратифицира. 

Тогава обвиненията са били предимно към Плевен затова, че е закъснял да го внесе за ратификация, но истината е, че французите нарочно се бавят, защото не са били готови на такава стъпка. Заедно с него е обсъждан и план за Европейска политическа общност, който също пропада. 

И въпреки, че Жан Моне приема провала на двете си идеи като лични, изводът е, че е твърде рано да се говори за нещо повече от икономическа интеграция. 

Междувременно през 53-а умира Сталин. Западна Европа наивно си мисли, че злото си е отишло. 

А Студената война дефакто е в разгара си.

Сега историята се повтаря.

Повече от 60 години след тези събития отново е поставен въпросът за еднинна европейска армия. Заплахата отново идва от Русия. Налице са обаче и заплахите от тероризъм, ислямски фундаментализъм и краен национализъм. 

Германия отново е лидерът в Европа, а Франция както по времето на генерал Де Гол не иска да ѝ го признае. Затова не е учудващ фактът, че Германия е готова да подкрепи идеята на Жан Клод Юнкер за обща европейска армия, но Фрация - не.

Как ще продължи вечното противопоставяне между тях, ще видим през следващите няколко години. 

За сега е ясно, че според германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен не е лоша идея тази част от националния суверинитет, която е свързана с отбраната, да бъде прехвърлена на Брюксел, защото Европейският съюз ще се нуждае от собствена армия.

А тази нужда е породена от историческата толерантност на Западна Европа към Русия и на неуспехът ѝ да изгради собствена система за сигурност за целия континент.