Най-малката родопска община въведе революционен метод за събиране на битовите отпадъци. Хората плащат по-малко, боклукът намалява и така се щади природата.

При изчислението на такса смет са премахнати промилите върху данъчната оценка на имотите, както е в останалите 264 общини в България, и е въведено понятието човекомесец.

“Парите, които общината плаща за сметосъбиране, паднаха с 1/3, а отпадъците намаляха драстично. Прилаганата система в повечето общини е порочна. Какво общо има цената на имота със сметта, та да бъде база за плащането ѝ”, казва шефът на направление “Бюджет, труд и работна заплата” в общината Бойко Ешпеков.

В основата на приетия от местния парламент с пълно единодушие начин на плащане на сметта стоят количеството, обемът и времето, през което съответният човек ще ползва услугата.

В началото на годината главата на всяко домакинство подава декларация колко души са в него, както и прогнозно количество смет.

Така се прави общо изчисление за цялото населено място. Жителите на селото са наясно с общото количество, а кметът или кметският наместник го внася в общината.

Всеки декларатор има възможност на 6 месеца при промяна в броя на хората в домакинството да се коригира. Това става при смърт или ако някой реши да не живее на територията на общината, за да не плаща.

“При промилната система това не може да стане”, допълва Ешпеков.

При старта едно от съставните селища в общината - Загражден, е подало прогнозно количество от 70 т. На 3-ата година общото количество на сметта е паднало на 38 т.

“Хората са заинтересовани да не правят много боклук, за да не плащат повече."

При въвеждането на новия метод един човекомесец бе 1,90 лв., сега е 1,20 - т.е. годишно един човек плаща 14,40”, обяснява кметът на селото Венцислав Шишков.

Загражден е най-отдалеченото село в общината от мястото, където им отива сметта - местността Теклен дол в Смолян. Общината няма собствено депо и вози битовата смет до Смолян.

“За да отиде автомобилът от Баните до Загражден и оттам до Смолян и обратно, навърта 212 км. Загражден е селището, което вози сметта на най-отдалеченото място в цяла България, и то на много приемлива цена”, изчислява Ешпеков.

При фирмите и другите стопански субекти плащането е по сходен начин. Собственикът подава предварителна декларация. При тях обаче мерната единица е една кофа, която е предоставена от общината. 7 кофи пълнят един контейнер тип “бобър”. Цената на една кофа отново е различна. В Баните тя е 6,24 лв.

“При този метод хората станаха по-внимателни с отпадъците, често се случва дори да правят забележки на съседа, че прекалява. Селото буквално вече свети от чистота”, казва Шишков.

Според него калкулативната система в родопската община е много по-справедлива. Преди да стане кмет, е живял в Пловдив. Там при 2 съседни жилища с абсолютно еднакви площи се плаща една и съща сума независимо от това, че в едното живеят двама, а в другото 10 души например.

Община Баните има общо 13 населени места с население от 4503 души. Всяко селище плаща различна цена за сметосъбиране. Така например в общинския център Баните един човек е плащал 26,88 лв., а в с. Босилково, където е имало по-малко смет - 8,64 лв. за цяла година.

В сумата им е калкулирано всичко, в това число държавните отчисления на тон и таксите към РИОСВ.

Общината е закупила специален софтуер, който при въведени данни за количества по населени места и месеци следи за отклонения и след това партидите до индивидуалните потребители са точни до стотинка.

В началото един автомобил обикалял 13-те села и возел около 200 пъти боклука до Смолян. След това общината закупила по-голям камион. Той е паркиран под специален улей и изсипват сметта в него.

Още при покупката са изчислили, че 4 малки камиона пълнят един голям, и така курсовете до регионалното депо вече са около 50 годишно.

“Количеството е претеглено, всичко е ясно и фирмата, която е оператор на депото, няма как да иска от общината повече пари”, твърди Ешпеков.

Цялата дейност по сметосъбирането се извършва едва от трима души - един шофьор и двама товарачи на контейнерите. Заплатите им са от бюджета и се формират от собствените приходи.

“Само от това, че дейността се извършва от общината по този начин на организация, се спестяват 30% от средствата за сметосъбиране. Която и фирма да го извършва, ще си заложи минимум 10% печалба и ще начисли 20% ДДС.

За миналата година дейността ни е струвала 98 хил. лв. за цялата община. Ако това го правеше външна фирма, цената щеше да е в най-добрия случай 130 хил. лв.

Тук говоря за пълна прозрачност. Ако се случат такива неща, които се получават в други общини като допълнителни анекси, шашми в тегленето и други надписвания, и 200 хил. лв. няма да ни стигнат.

Неслучайно доста хора станаха богати от боклука”, категоричен е Ешпеков.

Той е обиколил десетки общини по покана на ръководствата им да разкаже опита на Баните. Общината дори е била наградена за иновацията от националното сдружение.

“Всички аплодираха идеята ни как да се пестят публични средства и да се пази природата. Ръководството на НСОРБ пое ангажимент да разпространи почина ни и да се въведе и другаде, но нищо не направи”, казва Ешпеков.

Основните противници били сметосъбиращите компании и общини с непрозрачни процедури, твърдят в Баните. Други пък казвали, че системата е неприложима в големите градове.

“Как “Топлофикация” може да отчита индивидуално потребление, а сметосъбиращите фирми да не могат. Просто няма желание.