Дори да става дума за малко ВЕИ за собствени нужди, пак е нужно да се мине през целия административен път

Фотоволтаичните централи за собствени нужди на бизнеса пестят разходи и дават сигурност. В това са се убедили вече стотици български компании.

Какво обаче е нужно, за да бъде изпълнен един такъв проект, и как протича процедурата от подаването на първия документ до подаването на ток към поточната линия на производството? Процесът накратко все още не е съвсем гладък и бърз.

Получава се така, че ако някой иска да инсталира в собствен имот соларни панели, чийто ток да ползва само за своите нужди, без да продава или получава преференциална цена за него, трябва да извърви всички процедурни стъпки - да се договори и да плати на съответното електроразпределително дружество такса за присъединяване, да получи и разрешение да управлява централата дистанционно и дори да я спира, ако реши, да се съгласи, че никога няма да се откачи от електрическата мрежа и да започне да работи в т.нар. островен режим, ако, да речем, си сложи още панели и батерии, така че да няма нужда от външно захранване.

Струва ви се прекалено? Пригответе се, защото има и още - нужно е инвеститорът да регистрира соларната си централа като данъчен склад и да плаща акциз на митниците за тока, който произвежда за себе си. Абсурдно, нали? Но не и по закон.

Всъщност самите процедури по узаконяване са описани нормативно, но формулировката на всяка от тях е твърде обща и позволява различни тълкувания, които най-често се отнасят до излишното изискване на документи, безсмислено удължаване на сроковете и разтакаване из опашки и гишета за още и още документи, които могат да се издирят по служебен път. Всичко това по никакъв начин не кореспондира с иначе сериозната заявка на управляващите, свързана с приоритетите за диверсификация на източниците и зеления курс на ЕС.

В по-голямата си част тези спънки са продиктувани от липсата на опит в държавната администрация и инерцията, свързана с бумащината на всяка цена. Има обаче и друго - повече собствено производство на ток означава по-малко работа за големите държавни централи, а ЕРП-тата ще загубят част от приходите си за пренос на енергия по мрежата.

Процедурата е следната: Първо се подава заявление за изграждане на централа до ЕРП и след като се получи одобрение, се изготвя проект за самата централа, който пак се входира в съответното дружество за съгласуване. Едва след това се отива в общината, за да се получи разрешение за строеж. Необходимо е и подписването на предварителен договор за присъединяване с енергодружеството, което е изискване по закон, възникващо от липсата на разграничение между централа за продажба и централа за собствени нужди. Плаща се и такса за присъединяване на централата (според мощността - около 2000 лв. за 100 кВт). Реално тези договори са за купуване на енергия, но се прилагат и когато централата е за собствена консумация.