В САЩ вече има две увеличения, ЕЦБ засега изчаква, БНБ също не прави промени.

Повишаване на лихвите - най-напред по депозитите, а след това и по кредитите, очакват банкери и финансисти. Според прогнозите трендът на спад ще започне да се обръща още от юли, първата стъпка ще е повишение с 0,25%. Така близо 8-годишният период на нулевата и дори отрицателна доходност на депозитите ще свърши до края на тази година.

“Ерата на ниските лихви приключва. Възможно е повишението да започне още през юли”, каза наскоро главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова. Въпреки че ЕЦБ не обича резките промени, тя също ще бъде принудена да предприеме действия по увеличение на основния лихвен процент със стъпки от 0,25% като начало, прогнозира Димитрова.

Икономистът Левон Хампарцумян очаква , че промяната ще започне от доходността на депозитите, а при кредитите тя няма да бъде рязка и ще е последваща. Финансистът Емил Хърсев смята, че периодът на повишаване на лихвите ще бъде дълъг и плавен.

Основната причина за постепенното увеличаване на лихвите е, че то ще се използва като инструмент за укротяване на цените. Преди дни Федералният резерв на САЩ за втори път през тази година пoвиши лихвите до 0,75-1%, което е най-рязкото им вдигане от 2000-та година насам. Поставената цел е лихвата да стигне 2,5 - 3% в края на годината, след като бе близо до нулата от 2018 г. насам.

Засега Европейската централна банка още не е вдигнала основния лихвен процент. На последното си заседание по този въпрос от 10 март, тя реши, че ще се прави оценка на икономическите последствия от войната в Украйна. Така базовият лихвен процент остава 0%, този по директното кредитиране - 0,25%, а процентът по междубанковите депозити се поддържа отрицателен и е минус 0,5%. Според анализатори ЕЦБ ще изчака до края на годината, преди да повиши лихвените проценти.

Въпреки това държави от Източна Европа вече вдигнаха лихвите. Полша увеличи основната до 4,5%, след като инфлацията там стигна 10,9% през март. Заради покачване на цените с над 11% централната банка на Чехия повиши основната лихва до 5%. За пети път промяна бе направена в Румъния - до 3%. Рекорд по високи лихвени нива има в Унгария - 6,15%, заради инфлация от малко под 10%.

Въпреки че поскъпването у нас е доста голямо - над 14% годишно в края на март, БНБ не бърза с решение, а основният лихвен процент остава нулев и през май. Засега само се отправят предупреждения към банките, че предстои повишаване на лихвите, поради което да бъдат внимателни с кредитирането. Централната банка повиши резервите за рискови заеми, но от догодина като първоначален инструмент за укротяване на кредитирането. Но вече има индикации от самите банки за обръщане на тренда с лихвите. Последните сравнителни данни на онлайн платформи и преглед на офертите показват, че сравнително малки и по-гъвкави в лихвената си политика банки вече са започнали да оферират по-висока доходност при депозитите.

Шест финансови институции в момента предлагат около или над 1% годишна лихва. За сравнение последни данни на БНБ показват, че средната е 0,1 на сто. Две банки предлагат лихва от дори 2% на година, като срокът на депозита е 3 или 5 г. Тя обаче е все още далеч от това да компенсира инфлацията и е 7 пъти по-малко от нарастването на цените за една година. За по-голямата доходност има минимална сума от над 1000 лева, а според последните данни на БНБ тъкмо спестяванията в такъв размер ca нaмaлeли c близo 98 000 бpoйки. Ръстът при спестяванията започна oт тези със суми между 20 000 и 200 000 лв.

Повечето оферти на банките за по-високи лихви са т.нар. промоционални депозити. Те също са гарантирани, защото са продукти с публично обявени условия, които се предлагат на настоящите и потенциални клиенти на банките. Не попадат в обхвата на защитата всички индивидуално договорени лихвени условия, или т.нар. преференциални влогове. Те са с персонални условия, включително и лихви, и са извън официално обявените от кредитната институция в лихвения и бюлетин.

С ъс забавяне от около 6 месеца, т.е. от началото на 2023 г., се очаква повишение на лихвите и по кредитите. Това би трябвало да стане със същата стъпка, с която започва увеличението при депозитите - 0,25%. Съветът на кредитни консултанти е хората, които ще теглят ипотеки, да направят изчисления как ще се отрази ръст на лихвите върху месечните им вноски.Има калкулатори, които могат да се използват за тази цел. При потребителските кредити например годишното оскъпяване с всички разходи е средно около 9%. За сума от 5000 лева за 5 години срок на изплащане средната месечна вноска е 103,79 лева. При повишение на лихвата до 10% вноската ще се увеличи до 106,24 лева. При същия срок, но за заем от 10 000 лева, месечната вноска при лихва от 9% е 207,58 лв., а при вдигане на лихвата ще се увеличи до 212,47.

Според данните на БНБ за 2021 г. лихвите остават в рамките на 2,3 - 2,8%, което е рекорд за най-ниски нива на българския ипотечен пазар. При потребителските лихвите се движат между 4,5 и 6,5%, като и там има ръст на изтеглените спрямо 2020 с около 10%. И докато изчакват по-високите лихви, повечето банки затягат изискванията за отпускане на ипотечни заеми.

Анализите показват, че средният размер на заемите се е покачил само с около 5% и достигна 121  000 лева въпреки ръста на цените на имотите и увеличеното търсене на по-големи и по-скъпи жилища. Малкият ръст на размера на отпускания заем показва, че се изисква по-голямо самоучастие от банките. При процента на финансиране, предпочитан от клиентите, остава диапазонът между 70 и 80%. Неочакван допълнителен разход може да се окаже и самият имот, ако е купен “на зелено” - възможно е цената да се покачи заради поскъпването на строителните материали, а и предварителното одобрение на заема от банката важи за период между 3 и 6 месеца. Ако през това време парите не бъдат усвоени, трябва да се платят и такси за нова процедура по одобрение.При избора на валута, в която да се отпусне ипотеката, най-добре е тя да бъде такава, в каквато се получават и доходите. А и разходите за валутни междубанкови преводи са по-скъпи от преводите в левове например.