Трейдърите имат израз за описване на непредсказуемостта на финансовите пазари: "по-добре е да си глупав". Акциите и другите финансови пазари понякога се държат по непредсказуем начин. Анализаторите прогнозираха, че американските акции ще се сринат, ако Доналд Тръмп спечели изборите през 2016 г. - те се извисиха. Компаниите, които отчитат по-добри от очакваните печалби, понякога виждат как цените на техните акции се понижават. Прозрението за бъдещето трябва да дава предимство на трейдъра и повечето време е именно така, но невинаги.

Да кажем, че в началото на 2021 г. знаехте, че инфлацията ще скочи в резултат на огромното печатане на пари от централните банки и разточителните фискални стимули. Освен това знаехте, че инфлацията след това ще бъде подклаждана от окопната война в Европа. С такива знания вероятно щеше да има само един актив, в който бихте вложили всичките си спестявания - благородният метал, който украсява вратовете и китките на богатите в страни, където инфлацията е хроничен проблем.

По-добре е да си глупав, тогава. Цената на златото едва се е помръднала спрямо две години. На 1 януари 2021 г. една унция струваше едва 1900 долара. Днес струва 1960 долара. Щяхте да постигнете "щедра" печалба от 3%.

Какво се случва? Разбирането на правилната цена на златото е трудна задача. Историческата роля на метала като актив, който подкрепя парите, неговата употреба във фини бижута, неговото ограничено предлагане и физическа издръжливост се дават като обяснение на неговата стойност. Все пак на първо четене явлението е странно - в сравнение с акции и облигации златото не генерира парични потоци или дивиденти.

Въпреки това този липсващ доход също дава някаква насока за посредствената възвращаемост на метала през последните години. Тъй като златото не генерира парични потоци, неговата цена обикновено е обратно корелирана с реалните лихвени проценти - когато сигурните реални доходи като тези, генерирани от държавните облигации, са високи, активите, които не генерират парични потоци, стават по-малко привлекателни. Въпреки целия фурор около нарастването на инфлацията увеличението на лихвените проценти е още по-забележително. В резултат на това дори когато инфлацията се повиши, дългосрочните очаквания останаха изненадващо добре закотвени. Доходността на десетгодишните държавни облигации минус мярката за инфлационните очаквания се повиши от около -0.25% в началото на 2021 г. до 1.4% сега.

През 2021 г. изследователи от Федералната резервна банка на Чикаго анализираха основните фактори зад цените на златото от 1971 г., когато Америка излезе от златния стандарт, система, при която доларите могат да бъдат конвертирани в злато на фиксирана цена. Те идентифицираха три категории: златото като защита срещу инфлация, златото като хедж срещу икономическа катастрофа и златото като отражение на лихвените проценти. След това тестваха цената му спрямо промените в инфлационните очаквания, отношението към икономическия растеж и реалните лихвени проценти, използвайки годишни, тримесечни и дневни данни.

Техните резултати показват, че всички тези фактори действително влияят на цените на златото. Металът, изглежда, е хедж срещу инфлация и цената му се увеличава, когато икономическите условия са мрачни. Но доказателствата бяха най-солидни за ефекта от по-високите реални лихвени проценти. Отрицателният ефект беше очевиден независимо от честотата на данните. Инфлацията може да е била най-ясният двигател на цените на златото през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, отбелязват изследователите, но от 2001 г. нататък доминират дългосрочните реални лихвени проценти и възгледите за икономическия растеж. Начините, по които цените на златото са се движили от 2021 г. насам, изглежда, подкрепят тяхното заключение: инфлацията има значение, но реалните лихвени проценти имат най-голямо значение.

Всичко това означава, че златото може да работи като хедж срещу инфлация - но инфлацията не е единствената важна променлива. Металът ще поскъпне в инфлационни периоди, ако централните банки спят зад волана и реалните лихвени проценти падат или ако инвеститорите загубят вярата в способността на монетаристите да възстановят контрола. Досега нито едно от тези неща не се е случило през този инфлационен цикъл.