Регистрираните по ДДС фирми ще са задължени да представят на три месеца информация за своите дълготрайни активи и материални запаси пред данъчните. Това ще става през декларациите за изплатен данък при източника или за изплатен доход на физически лица. Това предлага Министерството на финансите като промяна в Закона за ДДС за следващата година.

Ведомството публикува своите предложения за промяна в данъчните закони за 2025 г., като промяна в основни данъчни ставки не се предвижда. Не се предвижда и ново удължаване на преференциалната ДДС ставка за ресторантите. Сега тя е 9%, но със срок на действие до края на тази година.

Няма гаранция обаче, че веднъж влезли за гласуване в парламента (вероятно в следващия), тези предложения няма да претърпят промени и връщането към нормалната ставка от 20% за заведенията отново да бъде отложено.

Държавата иска материалните запаси и активите на регистрираните по ДДС фирми да се декларират всяко тримесечие. "Данните ще се предоставят от текущата счетоводна отчетност на лицата и ще обхващат сумата на наличните дълготрайни активи с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв., оценени по цена на придобиване и сумата на общата сума на наличните материални запаси, оценени в съответствие с приложимите счетоводни стандарти, а за лицата, които не са предприятия по смисъла на Закона за счетоводството - приложимите счетоводни стандарти са националните счетоводни стандарти", се посочва в мотивите на проектозакона.

В тях се посочва още, че от данните, които ще се предоставят на НАП, ще може да се правят изводи за укриване на ДДС, както и да се вземат мерки за правилното събиране на данъка. "Данните ще са критерии за наличие на реално извършвана икономическа дейност, за това, дали закупени вещи от регистрирано по ДДС лице се използват за негови лични нужди и други", посочват още авторите на проекта. От мотивите се разбира още, че предлаганите промени ще окажат ефект върху приходите от ДДС, "който на този етап не може да бъде изчислен с точност".

Това е поредно искане от бизнеса за деклариране на допълнителна информация, която не е ясно как се използва и дали подобрява ефективността на данъчната администрация. В момента има изискване към НАП да се подават данни за наличните пари в касите на фирмите, както и за вземанията им.

По същия начин миналата година работодателите бяха задължени да декларират пред НАП пълна информация за всички доходи от трудови правоотношения, които са освободени от облагане. Това са например безплатна храна, работно облекло, ваучерите за храна, командировъчни, доходи в натура. Сега се предлагат и глоби при неспазване на изискването от работодателя - от 5 хил. до 15 хил. при първо нарушение и между 10 хил. и 30 хил. лв. при второ.

Регламентират се и специални правила за място на изпълнение, когато се провеждат онлайн семинари и конференции, в които има участници с купени билети от други държави от ЕС. В този случай, ако закупените билети са на физически лица, организаторите ще трябва да начисляват ДДС на държавата, от която са.